Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия и обикновено се разглежда като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема че преминава по билото на планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ. Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името Европа е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови - всъщност, географията по онова време като наука за опознаване и картографиране на света е включвала само този регион. Дори по времето на Древен Рим географските познания на хората не са достигали много по-далеч. Името на Стария континент се свързва с персонаж от гръцката митология - Европа (на гръцки: Εὐρώπη) според древногръцката митология е дъщеря на финикийския цар Агенор, сестра на принц Кадъм. Според легендата Зевс се явява пред Европа, докато тя играе с приятелки на брега на морето в образа на бял бик. Тя го яхва (този сюжет е изобразен на много вази и всякакви картини от древността), след което той я отнася на остров Крит в древния град Гортина. Там Зевс се превръща в прекрасен младеж и прелъстява Европа. Така се раждат синовете им Минос, Радамант и Сарпедон. Впоследствие Европа се омъжва за Астерион, царят на Крит, който умирайки бездетен, оставя властта над острова на синовете на Европа от Зевс. Митът за Европа, несъмнено, носи източния зооморфизъм, също както мита за Кадъм и Минотавъра. Освен в Крит, Европа е почитана и в Тива. Херодот рационализира мита за Европа - смята легендата за чиста глупост, между другото с пълно основание. Европа според него е дъщеря на финикийски цар, която е отвлечена от критски търговци. Похищението на Европа е сюжет на картини на известни художници (както вече стана въпрос) и е изобразено и на гръцката монета от две евро. Според легендите, а и според описанията на Херодот така и не става ясно защо континентът е наречен на името на Европа. От чисто географска гледна точка първоначално с това име се означава малка територия в Древна Гърция, а впоследствие името се разпростира върху целия континент. Съществуват редица теории. Възприемайки лингвистичен подход, някои учени смятат, че името на Европа има чисто описателен произход. Тези, които търсят в древногръцкия език разбор на корените му, комбинират eurys, което означава широк, и ops, което означава лице или око, за да стигнат до широко гледащ като подходящо описание на широката брегова линия на Европа. Очевидно тази линия е видяна по този начин от перспективата на древните гръцки мореплаватели от борда на техните кораби. По този начин те смятат че всъщност думата означава континент. За тези мореплаватели светът е достигал до бреговете на Средиземно море и колко учудени биха били тези хора, ако разберат какво се случва по-късно, по времето на Великите Географски открития?

Древни пътешественици и всякакви авантюристи, които се доближават до северните земи, съобщават за съществуването на планински системи и речни басейни, които са много по-големи от тези в Средиземноморския регион. Климатът в тези региони е много различен от този, с който гърците са свикнали, има и обширни гори и неизбродими степи. Други учени твърдят че произходът на името Европа се крие в семитския акадски език, който се е говорел в древна Месопотамия. Те посочват акадската дума erebu, която означава залез, и разсъждават, че от гледна точка на Месопотамия залязващото на запад слънце се е спуснало над Европа. Като следствие от това те посочват акадската дума за изгрев - asu, от която според тях произлиза името Азия. От гледна точка на месопотамската нулева точка, изгряващото на изток слънце би излязло от Азия. Конкурентна теория открива епонима на Европа в митологията, по-специално в многобройните версии на историите за богинята Европа, някои от които датират отпреди хилядолетия - който мит вече беше описан в началото на настоящото изложение. Една от най-старите версии определя Европа като една от Океанидите - 3000 морски нимфи, които заемат по-ниско ниво в йерархията на гръцката митология. Европа е била едно от едва 41 от тези второстепенни божества, които са били смятани за достойни за назоваване. Други версии свързват Европа с Деметра, богинята на земята и земеделието. Въпреки че не е сигурно кое име е първо, се предполага, че Европа е местно предгръцко име на богиня на земята, докато Деметра е гръцко или гърцизирано име на някакво регионално божество. Никой не знае със сигурност какъв е произходът на името на Европа, но то със сигурност се е наложило.

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2 % от площта на планетата и 6.8 % от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 731 милиона жители - което означава че в Европа живеят около 11 % от хората в целия свят.

След XVI век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на ХХ век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на ХХ век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

Икономиката на Европа като едно цяло е една от най-силните в света. Водещи икономики са Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания. Страните на Балканския полуостров и Източна Европа все още не са развити колкото големите икономики на континента.Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема около 20 % от него. Всъщност от гледна точка на географията Евразия е само един континент и представлява най-голямата по площ суша на Земята. Между дургото, в Евразия се намира и най-високият връх на планетата - Еверест в Хималаите. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато, продължава по реките Кура и Риони – до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 километра - на 1000 квадратни километра площ на конитнента съответстват около 4.1 километра брегова линия. Това представлява най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите в света. Големи полуострови са Скандинавският, Пиренейският, Балканският и Апенинският. Средната надморска височина е около 300 метра, максималната е 5642 метра (връх Елбрус), а минималната – 28 метра под морското равнище в областта на Прикаспийска депресия. В миналото, преди да се определят точните географски граници на континента, се е смятало че най-високият връх в Европа е Монблан в Алпите - 4861 метра. Релефът на Европа обаче е предимно равнинен. Преобладават полетата, низините и равнините. Големи по площ са Средноевропейската равнина, Източноевропейската равнина, Долнодунавската равнина, Парижки басейн и други. Планините заемат около 20 % от територията на Европа, като най-известнтие от тях са Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров. В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.

Сред полезните изкопаеми, срещащи се в Европа, са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн), железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Горна Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол. Скоро след Втората Световна война в Северно море са открити първите залежи от нефт, което рязко е променило геополитическата и икономическата обстановка в света - икономистите определят това като едно от най-важните събития на 50-те години на ХХ век. При откриването на тези залежи изведнъж се оказва че Европа би могла да не бъде енергийно зависима от САЩ, СССР и Саудитска Арабия, а Великобритания най-накрая си има собствени петролни залежи. Между другото, енергийната зависимост на Стария континент остава частична през следващите няколко десетилетия и едва след руската инвазия в Украйна през месец февруари 2022 година бяха предприети известни мерки за откъсването от Русия. 

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад – океански, на изток – континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа – субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500 – 2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km². Главните европейски реки са Волга, Дунав, Днепър, Дон, Висла, Одер, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро. Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра. На юг се срещат лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк). В югоизточната част на континента се срещат дори полупустини, макар че като цяло в Европа пустини няма и това е едно определено предимство пред всички останали континенти - дори се смята че в много исторически епохи именно поради това в Европа се наблюдава най-високото ниво на развитие в областта на науката, изкуството и технологиите. Последното твърдение е доста спорно, тъй като през повечето времена Китай и Япония също са били високоразвити, но качеството на живот на хората в Европа е било по-високо в повечето отношения. В Европа няма земетресения както в Япония, което определено е било проблем за жителите на архипелага. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.

Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида Homo georgicus и населявали днешна Грузия преди около 1.8 милиона години. Други останки от хора, датирани от преди 1 милион години, са открити в Испания. Условно се смята че човешкият вид е възникнал преди около един милиона години, така че ЕВропа всъщност е населена от самото начало на вида. Неандерталците (носещи името на долината Неандертал в Германия) се заселват в Европа преди 150 хиляди години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора (кроманьонци), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години. Името на този човешки подвид идва от пещерата Кро Маньон във Франция, където са открити останки от кости на такъв човек. Средният ръст на кроманьонците е доста висок - около 180 см, което се смята за една възможна причина те да изместят неандерталците. По време на неолита в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат мегалитни паметници, като Стоунхендж и мегалитните храмове в Малта. Културата на шнуровата керамика процъфтява по време на прехода от неолит към халколит. Бронзовата епоха в Европа започва в края на третото хилядолетие преди новата ера с културата на камбановидните чаши. Началото на желязната епоха в голяма част от континента е поставено от халщатската култура в началото на 8 век преди новата ера. През този период финикийската колонизация поставя началото на първите градове по европейското Средиземноморие.

Културното развитие в Италия и Гърция довежда до класическата Античност, сведения за която има и от писмени източници. През 20 век Европа е разтърсена от две световни войни – Първата и Втората световна войни. Първата световна война е между два съюза - на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) и Антантата (Великобритания, Франция, Русия, САЩ и други). Войната приключва с много жертви, дадени и от двете страни. Победител във войната е Антантата. През Втората световна война Германия начело с Хитлер и със съюзници Италия и Япония, напада и окупира почти цяла Европа, европейската част на Русия и за кратко Северна Африка. В началото Германия и съюзниците ѝ почти нямат загуби, но след нападението над Русия нацистите губят огромна част от войските си и тогава започва обратът на войната. Тя приключва с капитулацията на Япония, като преди това са капитулирали Италия и Германия.

Трансконтинентална държава, която е разположена едновременно в Европа и Азия. 2 Не включва остров Гренландия, който географски спада към Северна Америка. 3 Ексклавите Сеута и Мелиля политически са част от Испания, но географски спадат към Северна Африка. 4 Географски Армения и Кипър се водят части от Западна Азия, но културно и исторически винаги са били част от Европа. Кипър е член на Европейския съюз и на Съвета на Европа. В данните е включена и непризнатата Република Северен Кипър. 5 В България не се използва приетото от ООН наименование Бивша Югославска Република Македония. 6. Включена е и непризнатата от нито една държава Приднестровска автономна република. 7 Включена е само европейската част от Кралство Нидерландия. Географски Кюрасао, Синт Мартен, Аруба, Бонер, Саба и Синт Еустациус принадлежат към Южна Америка. 8 Включва Свалбард и острови Ян Майен. 9 Включва архипелазите Азорските острови и Мадейра. Често, географски Мадейра се приема за част от Северна Африка. 10 Не включва Косово, въпреки че Сърбия не е признала независимостта на автономната република. 11 Включва Кримската автономна република. 12 Посочените данни обхващат само европейската част на Франция. Към януари 2011 във Френските отвъдморски територии живеят 2 685 705 души.

Освен гореспоменатите държави в Европа съществуват и няколко региона, които се ползват със значителна автономия, а два са самообявили се независими републики. От изброените територии нито една не е член на ООН. Абхазия и Южна Осетия обявяват независимост от Грузия съответно на 25 август 1990 и 28 ноември 1991. На 26 август 2008 руският президент Дмитрий Медведев официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави. На същата дата Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява двете територии за окупирани от Русия. Косово е призната като независима държава от 75 държави членки на ООН и Тайван. Сърбия отказва да признае независимостта ѝ. Тъй като в много държави по света също има региони с тенденция към сепаратизъм, въпросните държави решително отказват да признаят Косово - за да не се създава опасен прецедент. Дори в цивилизовани европейски страни като Румъния и Испания има сепаратистки региони, поради което и двете държави отказват да признаят независимостта на Косово. В Румъния областта Трансилвания е с преобладаващо унгарско население и поради това има сепаратистки настроения с желание регионът да се присъедини към Унгария, а в Испания областта Каталуня и Баският регион от няколко столетия са също сепаратистки настроени. 

През 2011 година населението на Европа наброява 739 милиона души - около 10 % от населението на планетата Земя. Около един век по-рано на континента са живеели около една четвърт от всички хора, като по това време (а и много преди това) Европа е била много по-развита във всяко едно отношение от останалата част на света. Макар че европейското население нараства през този период, неговият прираст е по-нисък от този в други части на света - най-вече в Африка и Азия. Гъстотата на населението остава сравнително висока и на по-късен етап, като Европа отстъпва по този показател единствено на Азия. Най-гъсто населената страна в Европа, Нидерландия, заема трето място в света след Бангладеш и Южна Корея.

Християнската религия преобладава в Европа. Много хора принадлежат към Римокатолическата църква, чийто център на управление е във Ватикана. Това е най-малката държава в света - има площ под един квадратен километър, но е със статут на самостоятелна държава. Протестантството е най-често срещано в Северна Европа, а източноправославният обред – в Източна и Югоизточна Европа.

Повечето езици в Европа спадат към няколко групи на индоевропейските езици. Всъщност Европа представлява континентът с най-голямото езиково многообразие в света. Докато в САЩ се говори английски и по-рядко испански и всеки турист може да се оправи отлично навсякъде, стига да знае английски, положението в Европа е доста тежко. Ако иска да общува нормално, на Стария континент човек трябва да владее поне 5 или 6 езика. Разбира се, малко хора имат подобни способности и са толкова упорити, поради което английският започва да се налага като универсален език навсякъде - далеч не само в Европа. През ХХ век имаше опити за въвеждане на един универсален световен език (есперанто), но всякакви такива опити пропаднаха - дали поради хегемонията на САЩ и преди това - на Великобритания, или по други, по-комплексни причини, така и не стана ясно.

Славянските езици са от индоевропейското езиково семейство, произлезли от общ праславянски език и впоследствие обособени в три големи отделни групи – източна, западна и южна. Мнозинството от хора, които говорят славянски езици, обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия. Основните езикови групи са:

Руският е географски най-разпространеният език в Евразия и най-говореният език в Европа. Съществен брой рускоговорещи извън Русия има във всички страни от бившия Съветски съюз, в Германия и в Израел. Тъй като германското чувство за хумор е малко атипично, германски зевзеци казват че победителите от Втората Световна война работят за победените, в което има голяма доза истина и което предизвиква сърдити погледи от руските емигранти. Съществуването на самостоятелен македонски език не се приема от повечето лингвисти. Кодифицираната норма на македонските диалекти се разглежда от повечето езиковеди слависти като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Подобно е положението с обявените за официални в съответните държави черногорски и босненски езици, които езиковедите приемат за сръбски диалекти. Съвременните македонисти обаче упорито държат на съществуването на македонския език като отделен такъв.

Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на латинският език, който е официален в държавата Ватикан. Романските езици се делят на три основни групи:

В световен мащаб говорещите някои от романските езици като майчин надхвърлят един милиард души. В Европа френският се говори от около 65 милиона души, което го прави третият най-разпространен език в Европейския съюз. Специалистите не са единни и в мнението си за това дали всички те са самостоятелни езици или трябва да бъдат считани за диалекти на основните.

Германските езици най-вероятно са произлезли от общ прагермански, който впоследствие е започнал да се разклонява дотам, че са се появили независимо съществуващи един от друг езици. Повечето германски езици географски са разположени в непрекъснати области, като по-близко разположените са взаимно разбираеми, а отдалечените не са. Германските езици се разделят на:

В световен мащаб английският език е третият най-говорен майчин език, а комбинирано всички носители на германските езици възлизат на 559 милиона души. В рамките на Еврепейския съюз немският се говори от 86 милиона души, а в цяла Европа е роден на 95 милиона души, превръщайки се в най-говорения език в ЕС и във втория най-говорен на континента след руския. Келтските езици се говорят от около 1.5 милиона души в Европа, като в миналото са били много разпространени, но единствено в Ирландия език от тази група е официален. Разделят се на две групи: гойделски езици – ирландски, шотландски и мански британски езици – уелски, корнуолски и бретонски (на полуостров Бретан във Франция). Балтийските езици са също част от индоевропейското езиково семейство с около 5.5 милиона души, които ги говорят. Балтийските езици се делят на:

Иранските езици също имат своя представител в Европа. Те са част от индоевропейското семейство и към тях спада осетинският, родствен на изчезналите сарматски и алански езици; той се говори от около 500 хиляди души. Като самостоятелни групи от индоевропейското семейство, състоящи се от един-единствен език се считат:

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство. В рамките на Европа се говорят двата най-големи тюрски езика: Турският е роден на 82 милиона души и се владее от над 90 милиона души. Азербайджанският е роден на 90 % от населението на Азербайджан или на около 8,1 милиона души; езикът е разпространен и в Иран, където се говори от между 10 и 20 милиона души. Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал. Говорят се изключително и само в Европа. Най-разпространените езици от тази група са унгарският (14,5 млн. души), финският (6,5 млн. души), естонският (1,1 млн. души) и мордовският (850 хил. души). Кавказките езици са самостоятелно семейство и включват десетки различни езици, някои от които говорени от по няколкостотин души. Най-разпространен е грузинският език, който се говори от около 5.2 милиона души. Към това семейство спадат и абхазкият, чеченският, ингушкият и много други.

Много са споровете и относно принадлежността на баския език. Той се говори от повече от един милон души от народа на баските, които живеят в Северна Испания и Южна Франция (района на Пиренеите). Някои лингвисти считат че баският може условно да бъде причислен към кавказките езици, но други са на мнение, че това е уникален език формиращ самостоятелно езиково семейство, в което е единствен представител. Разбира се, всеки народ обича да се смята за уникален, поради което последното становище намира доста поддръжници в регионите, населени с баски. Това подхранва и сепаратистките настроения - след като сме уникални, е редно да се отделим от Испания, нали?

Освен всички тези езици, приемани за традиционни за европейския континент, вследствие на голямата преселническа вълна, започнала още през колониалната епоха, в Европа живеят многобройни общности от всички краища на Азия и Африка. Някои от тях живеят доста капсулирано и запазват традициите, обичаите и езика си в продължение на три или четири поколения.

В някои отношения може да се каже че икономиката на Европа е най-голямата на планетата. Подобно на другите континенти, 48-те страни в Европа се различават по богатство. Най-богати са страните в Западна Европа, докато източноевропейските държави все още се възстановяват от периода на комунизма и разпадането на СССР и Югославия. Европейският съюз, в който членуват 27 държави, е най-голямата икономическа територия в света. 23 страни (17 в ЕС и още 6 извън него) използват еврото като официална валута. От всички страни Германия има най-голям БВП (3.820 трилиона щатски долара) в Европа, който е и четвърти в световен мащаб. Франция заема второ място (2.902 трилиона долара), а Великобритания – трето място (2.848 трилиона долара). След изхода на Великобритания от Евросъюза (Брекзит) се очаква нейната икономика бавно да започне да колабира - което няма да отнеме 10 или 15 години, но за по-дълъг период от време прогнозите определено са ясни.